Разкъсахте ми дрипавите дрехи
и раните ми ,зейнаха пред вас!
Съборихте ме грубо на колене, 

 

 

Красота пречистена и свята,
     звезден миг,откраднат ,или подарен!
Светлина проникваща в душата,

Сама сред вълци,
              а душата ми е ...няма...
От нея блика болка,

Ти влезе плах и скромен през вратата,
огрян от слънце,вплетено във русите коси.
А в мене трепна и простена ми душата!

Ела до мен!- 
          Поглед син.
Две далечни светкавици.

Един бездомник скиташе самотен.
Той носеше на рамото торба,
а в нея за из пътя беше скътал

Бях малък,когато замина,
когато си тръгна моят баща.
Сбогом ,дори не изрече,

Една до болка позната тема ,на всички онези ,които обичат безащитните животинчета,имали нещастието заради ,човека,който ги обича да се доверят и на целият човешки род.А това почти винаги е фатално за милите и доверчиви котарачета.А като ...