Една до болка позната тема ,на всички онези ,които обичат безащитните животинчета,имали нещастието заради ,човека,който ги обича да се доверят и на целият човешки род.А това почти винаги е фатално за милите и доверчиви котарачета.А като прибавим и ...глухи ,наистина се разбира ,до колко са безащитни някой от тях.
Една моя приятелка получи за подарък -коте,бяло коте.Тя ми разказа за него и за това,че се затруднявала да се грижи за него ,защото си имала и куче ,и още  един котарак.Въпреки всичко беше приела опеката над малкото щураче,но се грижела за него ,като го оставяла да си живее на двора/тя живее в къща/.Един ден отишла да купи храна за белушкото и от дума на дума с продавачката,се разбрало,че повечето бели котета са глухи.Тя се прибрала у дома и при всичките и опити да го накара да чуе звуците,с които го примамвала,то си оставало напълно глухо за тях.И така ,след като разбрала ,че котето е глухо го прибрала у дома си за да бъде отгледано там.Но това си е трудно постижимо ,когато животното познава свободата,мириса на тревата,щастието да се овъргаляш в пръста и да тичаш на воля.Колкото и да внимавала ,то се шмугвало и изскачало навън.И едва навършило 5 месеца ,след една тревожна нощ,през която бялото глухо котараче скитало навън ,промушило се успешно през отворената входна врата,то се върнало със сплескана муцунка,избит зъб,челюстите му били строшени и кръвта капела от безформената му уста.Приятелката ми ,със сълзи на очи ми разказа ,за този момент,в който и аз цялата настръхнах при разказа и но се възхитих на упоритостта и с която тя се бе притекла на помощ ,на нещастното животинче.И макар и лекарите да не вярвали в неговото оцеляване ,тя вярваше и котакът оживя!Не стига това ,ами и челюстите му зараснаха правилно...!
Падаше голямо пазене .Котакът беше под домашен арест.Но....един ден той отново се измъкнал от дома на стопаните си и се спуснал в котешките си приключения,които обаче и този път завършили ...трагично за него.Тъй като е бял и глух ,той е предизвикателна и същевремено много лесна жертва.И разбира се местният каубой с въздушната пушка е имал възвожност да го приближи и да се прицели точно ,та да има после ,с какво да се хвали в местната кръчма...
Беше го прострелял в трахеята и когато котето си взимаше въздух той влизаше след това под кожата му и го издуваше до неузнаваемост.Може би някой хора мислят,че животните не страдат,че тях не ги боли,че за тях няма кой да плаче...?
И този път котето беше отведено при ветеринарните лекари,които на какво ли не са били свидетели.Колко безкрайна и изобретателна ,а и извратена може да бъде човешката жестокост.Може би има хора,които така се чувстват по велики ,едва ли не Богове...!Ами те отнемат животи ,нараняват,причиняват болка,страдание,а това е присъщо на ......великите.....!
И този път спасиха малкият нещастник.Уцеля.Любовта на приятелката ми към него беше наистина много голяма.Може би заради така стеклите се обстоятелства ,заради причинените на животенчето мъки ,трогваха сърцето и и тя се привързваше още повече към бялото коте.
И така то живя няколко месеца щастливо,докато пак не излезе през една утрин,когато се върна след два дни -отровено.Беше късно ,закаквото и да е.Просто го гледахме как страда,сълзите ни се стичаха,но нищо не можехме да сторим.Някой беше задържал животинката след отравянето си достатъчно ,за да не можем да го спасим...
Не знам ,с какви думи да коментирам това ,защото мисля,че не е нужно да казвам нищо повече....Оставям това на вас приятели...!

Евичкааааа.....много е тъжно това....не искам дори да си представя някой да направи това на моето котараче.....ужас!как е възможно да има такива зли хора!

Присъствах на цялата тази борба и агония и никога няма да забравя неразбиращите очички ,на невиното глухо животинче...!