Блогът на fantagero :: НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.12.2009 14:30 - НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ

Автор: fantagero0000 Категория: Лични дневници

Прочетен: 1798 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 28.12.2009 14:31

На пръв поглед аз съм един много объркан религиозно човек.Баба ми хранеше гълъбите пред църквата в центърана Бургас,обличаше мъртъвци за погребения и печеше домашни питки за свещениците.Прекръстваше се преди лягане и палеше свещ през ден.Половин гъркиня,половин българка,тя носеше православното си християнство по скоро ,като връхна дреха,от колкото като мозъчни клетки.Когато пустосваше ,употребяваше "божкее" и "алах,аман-аман" едновремено.Дядо ми беше мюсолманин,роден и израсъл в България,който така и никога не прекрачи границите и в нито една посока.Ядеше свинско и постенето му се изразяваше в намаляване на изпитото дневно количество на ракия и вино.Над общата им спалня (едно паянтово легълце,персон и пловина)имаше портрет на баба ми Весиле(туркиня ,естествено),Дева Мария,аз като малка,баща ми на сцената и ....Сталин.Въпреки,че беше син на мюсулманин,моят татко беше кръстен в църква по настояване на майка си и без никакви възражения от страна на баща си.В този дом се раздаваха мартеници,готвеха се по седем постни ястия на Бъдни вечер,приготвяха се бъклава и кадаиф за Шекер Байрам и се колеше козле ,или агне на Месния Байрам.Имах турски и български братовчеди,но всички деца традиционо получавахме по 5 лева на всеки религиозен празник,независимо дали беше християнски,или мюсолмански.
Мен пък баба ме кръстила в същата българска църква,преди да навърша една година.Подаръкът от турска страна на семеиството ми е златна четирилистна детелина,като на всяко листо е изписано по нещо-на две от тях съответно Дева и Мария,а на другите две нещо от корана,но така и не знам ,какво.
Когато баба и дядо починаха,всеки от тях бе изпратен от тази земя според собствената си религия.тя никога ,на никого и в нищо не попречи.
Погледнато на втори поглед,аз съм един съвсем подреден религоизно човек.В ДНК-ато ми е въплатена толерантност към всякакво вероизповедание,не намирам никаква заплаха в нито едно от тях,но и не откривам във себе си необходимостта да бъда ревностен последовател на каквато и да било религия.Дали това е добре ,или не -не знам.Знам само,че се опитвам да бъда добър човек.Понякога ми се получава ,понякога -не,но продължавам да се уча.

Мария Касимова

Нагоре

Тагове: не,