fantagero0000
точно ти не вярвам да можеш да си "сама, сама, сама". Не е страшно когато човек е сам, страшно е да си самотен. А и това момче което така прекрасно(типично за теб ) си описала, че си отива не вярвам да отиде далеч и за дълго от теб.
Ние винаги сме някъде край теб, няма как да си сама

Деси,когато детето ти си тръгне по своя път,често се чувстваш по този начин.Благодаря ,че си си направила труда да прочетеш моите скромни нещица...!!!

недей да скромничиш, нещата ти винаги ме трогват, успяваш да ме развълнуваш. Знам за какво пишеш, знам че децата ни са все за малко в живота ни и че когато поискат(усетят че са готови) да отлетят от гнездото за наше и тяхно добро е да им помогнем да го направят без да ставаме котва за тях, колкото и да боли. Няма как да не ни е тъжно....но нали тяхното щастие е дваж по-голямо щастие за нас. А ние не сме сами. Дори да не са вече плътно до нас ние сме с тях и те с нас....
Дълго още мога да пиша но не искам да те отегчавам. Написаното е пракрасно.......ти също.

КАКТО ВИНАГИ СИ БЕЗКРАЙНО ИЗЧЕРПАТЕЛНА И ОЧАРОВАТЕЛНА! БЛАГОДАРЯ ТИ!!!

децата ни поемат своя път, но такъв е живота.....
За нас е достатъчно да знаем, че са щастливи. А ти се усмихни въпреки напиращите сълзи и си спомни всички хубави моменти и вярвай , че той те обича и душите ви си общуват, макар и да не е до теб.