Почистих килера -
изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра
побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства,
стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни.
И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам.
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан,
подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред,
като луксозен пакет,
сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно,
най-важното само:
за точка опорна -
вярно приятелско рамо.
Последно -
проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно








Много хубаво сме свикнали
да не казваме ОБИЧАМ ТЕ,
да не се самозалъгваме,
да не ни боли излишно.
Вече си употребяваме
думички от нас измислени,
вече само пожелаваме,
вече само си поискваме.
ИСКАМ ТЕ - необещаващо.
ИСКАМ ТЕ - неангажиращо.
Без да се задълбочаваме
без дори да се натискаме.
Много хубаво сме свикнали
делово да се събличаме,
делово да се предпазваме ...
Даже и да се обичаме,
не признаваме и не показваме.
ИСКАМ ТЕ е безопасно.
ИСКАМ ТЕ е необвързващо.
Става лесно,става ясно,
лампите угасват бързо.
И във тъмното на стаята
без преструвки,без"ОБИЧАМ ТЕ",
две минути след"ЖЕЛАЯ ТЕ"
ставаме и се обличаме!

Чудесни стихове.

Първото съм чела някъде в нета и страшно ми хареса още тогава. По второто стихотворение има направена песен, не зная дали си я чувала-на шуменския дует
" Резонанс" Бих могла да ти я изпратя,ако те интересува и ако ми дадеш имейл.....