Един бездомник скиташе самотен.
Той носеше на рамото торба,
а в нея за из пътя беше скътал
коричка хляб,солничка и вода.

На този свят останал без огнище,
загубил,пропилял,или раздал
и уморен ,и гладен без защита
той крачеше напред едва,едва.

Вървеше той по улиците китни,
край цъфнали дървета и цветя,
ала в душата му ,ранена птица,
се бе стаила болка и тъга.

И виждаше,как хората го гледат
отвръщаха от него те глава.
Разбираше ги и не ги винеше,
но сам си знаеше ,как го боли.

Сред детска глъч попадна той внезапно
сред майките и весели деца,
ала едно се шмугна към шосето-
летяха там кола ,подир кола.!

Майката извика ужасена,
а скитникът не се поколеба!
Той скочи и отласна в миг детето,
но връхлетя го бързаща кола...

А майката прегърна свойта рожба,
че скитникът платил бе за това!
За нов живот,за майчината обич,
а той достойно срещна си смъртта.

Сетен дъх,усмихнат примирено,
проронил бе последната сълза.
Издъхна тихо ,скромно,сам сред чужди,
но всички хора плачеха сега...!

Не след дълго тръгнаха си бавно,
към своите уютни домове,
ала от днес ,те вярвяхя по-силно
в човешката природа,във същността!

Ева Звездева 

:( ....Евичка....тъжно е...и много силно!харесва ми!!!Продължавай все така приятелко мила!

благодаря ти ,че ме подкрепяш ,приятелко...!!!

прекрасно е; силно е;тъжно е;човешко е; ПРОСТО Е ПРЕКРАСНО НАПИСАНО...НЕВЕРОЯТНА СИ!!!

Благодаря ти ,Деси....!!!

удвърждаваш човещината.....Външно може всички да сме еднакви, а други да изглеждат по-жалки-като скитника, но хора ни прави вътрешното, душата ни.....а как свикнахме да подминаваме страданието и да сме безразлични към чуждата болка....
Много хубаво пишеш, поздравления!

Благодаря!!! Наистина понякога се получава, когато успея да го преживея в себе си и да разбера другите. Наистина за мен е чест, че се отби и тук!