Сама сред вълци,
              а душата ми е ...няма...
От нея блика болка,
              като от жива рана -кръв.
Нима тук никой вече
             не ми остана?
Тук всичките 
            обърнаха ми гръб.....


И аз се моля,
           и през час се питам,
къде ли сбърках
          и какъв е моят грях?
Дали защото 
          лицемерие отхвърлих,
или защото,
          тъй-обичана ,аз бях...


А мойте дни-
          ранени бели птици,
с уморени 
          от насрищни ветрове криле,
отнасят тежестта,
          на тъжните ми мисли
потъват в мрак 
          и с тях си тръгва младостта...


И все си мисля,
          че времето отлита бавно,
а то препускало,
          към залеза в лудешки бяг.
Моята одежда
          се превърна в дрипа,
но аз не се научих,
          да живея ,в този ВЪЛЧИ СВЯТ...


Ева Звездева










 

А трябва да се живее....
А ти се усмихни.....въпреки всичко....Току-виж някой ти отговорил....и вълчия свят ще се отдръпне настрана, прогонен от човешката топлинка.

Аз вече се усмихвам! Ти си тук!!! Един добър приятел!

This atrilce achieved exactly what I wanted it to achieve.

To think, I was confused a mniute ago.

VfeGkK <a href="http://bhnbektiiohd.com/">bhnbektiiohd</a>

719j41 <a href="http://tuysebhlnprj.com/">tuysebhlnprj</a>