Ела до мен!- 
          Поглед син.
Две далечни светкавици.
Няма дъжд,безплоден облак,
черен върху синьото небе.
Ела до мен!-
           усмивка неискрена
погрозняла от фалшива учтивост.
Няма светлина,няма огън и гръм,
само далечен тътен-ехо
от отминала буря....
 

Празнота....

Когато любовта си е отишла и се опитваме да играем на любов, нищо не се получава...Благодаря ти, че се отби и тук!!! Прегръщам те!!!